На 1 септември 2005 г. влезе в сила Закона за частните съдебни изпълнители. Той постави началото на институционалната реформа на съдебното изпълнение в България с приемането на наложилия се в повечето от страните-членки на ЕС модел на частно съдебно изпълнение.
Oще по темата ...
Мисията на Камара на частните съдебни изпълнители е:
Да работи за утвърждаването на професията на частния съдебен изпълнител и подобряването на изпълнителния процес в България,като защитава обществения интерес и подпомага своите членове.
Oще по темата ...
Частният съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудително изпълнение на частни и публични вземания. Той е независим и при изпълнение на своите функции се ръководи само от закона.
Oще по темата ...
За въвеждането на института на гражданския фалит настояват от Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ).
„Смятаме, че ако това бъде направено след широко обсъждане, с участие на експерти от различни гилдии и анализ на всички плюсове и минуси от чуждестранния опит би могло да се стигне до положителна промяна за гражданите“, посочва се в позция на камарата, разпратена до медиите.
"При една добре разписана процедура, провеждана от професионалисти, и силна разяснителна кампания за последиците от фалита не би трябвало да очакваме затрупване на съдилищата с молби от такъв характер", допълват още съдебните изпълнители.
Целта на организацията е да инициира дебат по темата, като се проучи и анализира чуждият опит, коментира пред Investor.bg председателят на контролния съвет на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) Георги Дичев.
От камарата настояват и за подобряване на процедурата по съдебното изпълнение, за да се спре със спекулациите и обвиненията, че съдебните изпълнители носят отговорност за „грешни икономически решения на граждани и бизнес, за срива на цените на имотния пазар, за отпускането на необезпечени кредити, както и на такива, при които обезпечението изобщо не покрива стойността на дълга“.
Освен въвеждането на частния фалит, частните съдебни изпълнители предлагат да се преосмисли доколко е оправдана привилегията на банките при събирането на просрочени дългове. „ЧСИ са обвинявани публично, че извършвали „произвол”, като изпълнявали задълженията си по заповедите в полза на банките, наричани са публично техни „оръдия”, без да се отчита, че ЧСИ няма право да избира нито възложения му съдебен акт, нито кредиторът, в чиято полза е той“, посочва се в позицията на гилдията.
Камарата настоява и за въвеждането на принципа на пропорционалност на изпълнението съобразно размера на дълга. „Още с образуване на изпълнителното дело, взискателят може дори за задължение от 1 лв. да насочи изпълнението срещу имот на значително по-висока стойност. ЧСИ е длъжен да изпълнява способа, посочен от кредитора“, посочват от камарата.
За да се защитят гражданите, бизнеса и техните имоти предлагаме изпълнението да се насочва срещу недвижими имоти, които не са ипотекирани единствено като крайна мярка – чак когато са изчерпани другите способи за изпълнение, допълват от камарата.
Частните съдебни изпълнители предлагат да се направят и законодателни промени с цел симулиране на банките да кредитират публичната продан на имущество. „Това е начин участниците в публичните продани да се увеличат значително, а продажните цени да се повишат, което е в интерес както на длъжниците, така и на кредиторите“, коментират от гилдията.
Предлага се още да се разшири кръгът от действия на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани пред съда, включително и оценките на имотите, както и да се въведат електронните запори. Според изчисленията на камарата налагането на запори по електронен път ще намали таксите за гражданите и за бизнеса около 30 пъти.
Публикувахте от apostolova.org в 5 декември 2015 г.